Street Fitness

История на Street Fitness.

Всичко започва няколко века преди новата ера в Древна Елада и преминава през Рим. Основата на тренировките със собствено тегло е поставена от гръко-римската гимнастика.
В Европа във вековете след Римската империя присъствието на спорта в живота на хората и в частност на гимнастиката намалява и почти изчезва. Роля за това има християнската църква и стремежът на вярващите към отхвърляне на физическите потребности в полза на духовността.Въпреки философията на средновековното християнство, тренировките с тяло остават част от военната подготовка на европейските народи.
Промяната настъпва за няколко десетилетия на границата между XVIII-XIX век.
Вестители на новото са физкултурните учители Йоан Фридрих Гутс Мут и Фридрих Лудвиг Ян. Те създават и систематизират упражнения за юноши и мъже в програма, която по-късно възражда гимнастиката и полага началото на днешната спортна гимнастика.
В началото на миналия век модерната гимнастика и тежката атлетика се срещат на "Мускулестият плаж" в Калифорния (САЩ), за да се появи класическият културизъм. Новата дисциплина с времето забравя тренировките със собствено тегло, заради ограничените им възможности да предизвикват масивно мускулно нарастване.
Базови упражнения от спортната гимнастика обаче намират място в тренировките по основи на физическата подготовка (ОФП) в света на бойните спортове и изкуства. Стотици школи развиват програми за тренировки със собствено тегло, ориентирани към развиване на базова сила, издръжливост и експлозивност.
Днес, няколко десетилетия след падането на "Желязната завеса", хиляди атлети от посткомунистическите страни емигрират в САЩ. Развитата спортна индустрия там прегръща, допълва и усъвършенства технологиите на източните школи, сред които е и българската.
Развитият пазар на реклама дава възможност на много от новите американци да популяризират тренировките със собствено тегло като модерно течение, преподавано в кварталните фитнес зали.
Годината е 1998, филмът е "Такси". За пръв път се дава лице на фрийрън (паркур) - течението, което изповядва култура на свободно придвижване в условията на улична среда. Последното се постига благодарение на упорити тренировки със собствено тегло в комбинация с акробатика и спортна гимнастика.
Успешното налагане на паркура в уличната среда дава тласък на гимнастиката отвъд океана и в Западна Европа да излезе от клубовете в посока към парковете и училищните игрища. Редно е да отбележим и CrossFit школата, която има значим принос в САЩ.
Сега сме 2010-а година. Днес клиповете в световната мрежа показват съвременното лице на спортната гимнастика, на фона на новата модерна музика на протеста. Истинските новости тук всъщност са мястото на събитието, хората, културата.
Останалото е добре познато в "Източния блок". Упражненията и комбинациите са хибрид между ОФП тренировки със собствено тегло и основи на гимнастиката на успоредка, лост и на земя.

Тренировки днес. Къде, кога и как?
Обичайните места са училищните дворове след края на часовете, парковете и спортните игрища - там, където все още ги има. Тренировките започват с кръгово загряване на ставите. Следва кратка аеробна загрявка, най-често тичане, тичане на място, скачане на въже или бърпита.
Тренировките имат комплексен кръгов характер. Упражненията могат да се изпълняват в комбинации от сложни движения в двигателни вериги с или без преход или серии от по-прости и локално акцентиращи елементи.
Някои от техниките изискват партньор, но това не е проблем, понеже тренировките на открито винаги протичат в компания. Продължителността варира около час-два според нивото на трениращите, времето, нужно за изпълнение и времето, прекарано в приказки.

Лошите страни на Street Fitness

Уличният фитнес изостава спрямо комплексните тренировки в зала с границите си в развитието на ключови мускулни групи като: задни бедрени мускули, глутеуси, квадрицепси, аддуктори и абдуктори на бедрата.
Освен от лостове, успоредка и площадка, цялостните тренировки в стил уличен фитнес се нуждаят от допълване на екипировката. Това включва изброените по-горе ластици, пудовки, а също въже за скачане и най-вече опитен партньор.
Сравнително сложни техники. Това е основен проблем. Да, колкото и да избягваме темата, няма как да не направим паралел между контролирана амплитуда на тренажор и контролирана амплитуда от мускулни комплекси. Отличен пример за илюстрация е сравнението между машините за вертикално придърпване и набиране, пък било то и асистирано с ластици или партньор. Тази трудност се преодолява с треньор или с четене, опити и грешки.
По-висок риск от контузия заради сложността на техниките в някои движения и заради сложността към използваната тежест в други.
Висок адреналин, спортна тръпка и състезателен елемент. Лошото тук е, че еуфорията на трениращата група може да тласне трениращия отвъд разумното, особено когато е изморен и свръхамбициран.
Развитието в обема на мишничната и на гръдната мускулатура остава в сянката на силно развити предмишници, рамене и горен външен дял на гърба. Разбира се, това е условно и важи за хора, отдадени само на уличния фитнес. Ако подобна симетрия в развитието на тялото ви смущава, допълнете уличната си програма с тази в спортния клуб.

Добрите страни на Street Fitness

Учи трениращите на контрол върху мускулни вериги, а също как да генерират и предават сила, как да погасяват сила и прочие неща, които се пропускат в повечето спортни зали.
Протича в социална атмосфера, насочена освен към резултатност, и към контакти с хора, които са външни за конкретния спорт. Публиката е хубаво нещо, понеже така спортът расте и се превръща в култура. Простичко казано, докато се набирате в двора на близкото училище, без да искате, генерирате култура.
По-забавно е през лятото. Факт е, че в България всяко лято фитнес клубовете оредяват, понеже животът протича другаде. Може да звучи субективно, но наистина е по-забавно да се повъртите на лостове в компания на познати и непознати, от целеустременото трениране в полупразна зала.
Развива стабилен, функционален и устойчив торс, раменен пояс и коремен пояс.