Гърди - упражнения

Най-важният мускул от групата на гърдите е големият гръден мускул. Той се състои от горна и долна част (горната се нарича още "ключична глава"). Може да се раздели условно и на външна и вътрешна част (вътрешната е около гръдната кост). Основните му функции са да привежда ръката към тялото и да приближава мишниците една към друга. Затова упражненията за гърди трябва да включват тези движения. Самите упражнения представляват повдигане на тежести от лег под различен наклон и събиране на ръцете над или до тялото. Използваните упражнения за гърди са и от четирите типа - с утежнение на тялото, с щанги, с гири и на машини. От вида на упражнението и наклона на тялото по време на изпълнение зависи коя част от гръдните мускули ще поеме основното натоварване. Ето и кратка характеристика на четирите типа упражнения.

Типове упражнения

  С утежнение на тялото - Тук попадат две много важни упражнения - лицевите опори и кофичките на успоредка. Лицевите опори развиват цялостно гърдите и са чудесно упражнение за загрявка или за край на тренировката. Всъщност можете да си ги правите по всяко време, защото не са ви необходими никакви уреди. Лицевите опори имат различни варианти на изпълнение с различна трудност. Увеличават плътността и твърдостта на гръдните мускули. Кофичките засягат предимно долната част на гърдите и са подходящи за завършване на тренировката. И при двете упражнения освен гърдите участват раменете и трицепсите. Лицевите опори са подходящи и за маса (особено ако се изпълняват с допълнително утежнение), и за релеф. Кофичките са главно за покачване на масата в долната част на гърдите и за тяхното очертаване ("подсичане"). 

  

  С щанги - Това са най-популярните упражнения за гърдите. За да ги изпълнявате, ще ви е необходима и лежанка. Упражненията се делят на 2 групи: изтласкване от лежанка (бенч прес) и "пуловер". Изтласкването може да бъде от хоризонтална лежанка, от наклон с главата високо и от наклон с главата ниско (обратен наклон). Това е много известно упражнение и се практикува и в доста други спортове. Натоварва цялостно гърдите. Изтласкването от наклон натоварва главно горната част на гърдите, а от обратен наклон - долната. Освен гръдните мускули, при тези движения участват раменете и трицепсите. И трите упражнения са подходящи за покачване на масата на гърдите. Включването на едно от тях в тренировката за начинаещи е задължително. Що се отнася до "пуловерът" - той е не толкова за маса, колкото за разширяване на гръдния кош. Той въздейства върху малкия гръден мускул и разтяга междуребрените връзки, способствайки за увеличаване на размера на гръдния кош. "Пуловерът" може да се изпълнява и с изпънати, и със свити ръце. Препоръчително е да го поставите в края на тренировката си за гръб. Арнолд редовно е използвал това упражнение и е извлякъл доста полза от него.

  

  С гири (дъмбели) - Те наподобяват упражненията с щанги. Това, което може да се направи с щанга, се прави и с гири. Освен това те позволяват по-широка амплитуда на движение от щангите, поради което са тяхна добра алтернатива. Освен трите вида изтласквания и "пуловера", с гири се изпълняват и три вида разтваряния на ръцете (флайс) - от хоризонтална лежанка и от двата наклона. Флайсът работи главно за външната част, но в горно положение засяга и вътрешната. При изпълнение от наклон се натоварва активно и горната част на гърдите, а от обратен наклон - съотв. долната. При изтласкването от лег освен гърдите участват раменете и трицепсите, а при флайса - само гърдите. Изтласкването е предимно за маса, а флайсът може да послужи и за оформяне на гърдите. А що се отнася до "пуловера" - може да го изпълнявате или с две гири, или с една гира с две ръце. Отново може да го правите със свити или с изпънати ръце. 

  

  На машини - За натоварване на гърдите се използват две машини - порталният скрипец и пек-дек машината. На тях се правят събирания на ръцете, наподобяващи флайса. За разлика от него, машините осигуряват постоянно напрежение в гърдите. Освен тях, в движенията не участват други мускули. Упражненията на машини са подходящи за оформяне на мускулите. Ако сте ентусиасти и обичате да опитвате, можете да пробвате да правите "пуловер" на долен скрипец, ако имате подходяща малка ръкохватка. Разполагате лежанката близо до скрипеца, лягате с глава към него и започвате. Скрипецът ще поддържа постоянно напрежение в гръдния ви кош и може да се окаже добра алтернатива на щангите и гирите.

Тънкости при изпълнението

При упражненията за гърди има някои тънкости на изпълнение. Както видяхте, в движенията участват раменете и трицепсите. При неправилно изпълнение можете да вкарате в работа главно тях, а гърдите да се натоварят слабо. Вижте съветите за правилно изпълнение, за да избегнете неприятностите.

1) Използвайте средно широк хват при изтласкването от лег. Ако стесните хвата, ще натоварите повече трицепсите, а гърдите ще извлекат малка полза от упражнението. Идеалният хват е този, при който в долно положение предмишниците ви са успоредни. 

2) Концентрирайте се върху гърдите и се старайте да ги чувствате как се напрягат. Избутвайте тежестта с гърди, а не с ръце. Използвайте ръцете само за поддържане на тежестта. в противен случай няма да натоварите гръдните мускули истински.

3) Изпълнявайте повторенията бавно, за да подложите гърдите на продължително натоварване. В съкратено положение можете да задържите за 1-2 секунди, за да "изцедите" мускула.

4) В отпуснато положение разтегнете гърдите, особено при упражненията с гири. Постарайте се да почувствате как те се разпъват. Това разтягане никак не е маловажно, тъй като също стимулира растежа на мускула и поддържа гъвкавостта му.

5) В горно положение не изпъвайте ръцете напълно. Така ще натоварите силно лактите и има възможност да ги травмирате, особено при големите тежести. Разгъвайте до почти пълното изпъване на ръцете, след това можете да задържите секунда - две и бавно да върнете назад. Така също вие не снемате натоварването от гърдите, което става за момент при изпъване на ръцете докрай.

6) Изпълнявайте движенията от край до край, не правете частични повторения. Можете да си позволите такива само в края на тежки серии. Ако през цялото време изпълнявате частични повторения, ще изградите частични мускули.

7) Преди упражненията загрявайте добре. Никога не започвайте с голяма тежест - увеличавайте я постепенно. Не забравяйте, че травмите се получават много лесно и могат да ви извадят от строя за дълго време.

Трицепс - упражнения

Трицепса е триглав мускул на ръката. Основна функция на трицепса е да разгъва лакътната става, а в раменната да осъществява движения назад. Правилните упражнения за поддържане на трицепса са много важни поради факта, че с течение на годините този мускул омеква. За да бъде той стегнат и добре оформен през целия ви живот трябва да правите редовни тренировки, за да го поддържате. В тази статия са представени няколко упражнения за трицепс, които може да ги правите и в къщи без да ви е необходимо специално фитнес оборудване.

Кофички за трицепс

Хубаво е да използвате успоредка, на която да правите кофички, но ако не ви се ходи до площадката може да тренирате трицепса и в къщи за целта ще ви е нужен само един стол, на който да поставите дланите си на широчината на раменете, а ходилата са стъпили на земята. Както е показано на изображението. Тялото се пуска бавно на долу докато горната част на ръцете застане успоредна на пода. За правилното изпълнение на това упражнение за трицепс е необходимо лактите и предмишниците да стоят неподвижно иначе няма да има ефект. Препоръчваме ви да правите това упражнение за трицепс в три серии по 20 повторения.

Лицеви опори за трицепс

Лицевите опори са едно много ефективно упражнение което товари не само трицепса, но и голяма част от мускулите на ръцете, гърба, гърдите и дори корема. Когато желаем това упражнение да товари максимално трицепса е добре разстоянието между ръцете ни да е възможно най-малко, без да губим обаче опора. Добре е да се стараете да направите поне 10 лицеви опори в една серия, а най-добре е минимум 3 серии. Това упражнение товари много трицепса поради което в началото може да ви бъде малко трудно, но след време и повече тренировки ще свикнете.

Упражнения за трицепс с дъмбели

Има разнообразни упражнения за трицепс с помощта на дъмбели. Едно от тях е повдигане на дъмбел зад врата. За целта хванете дъмбела с двете ръце над главата. Смъкнете назад и надолу дъмбела като свивате само лактите, ще усетите напрежение в трицепса това е нормално, след максимално ниската зона върнете дъмбела в началната посока.

Още едно много добро и ефективно упражнение за трицепс с дъмбек което може да изпълнявате в къщи е т.нар. кик бек. за неговото изпълнение ще ви е нужна пейка или някаква успоредна плоскост на която да може да качите единия си крак и да подпрете едната ръка. Това упражнение за трицепс се изпълнява първо с едната ръка после с другата. Първо левия крак и лявата рака се поставят на пейката за опора. С дясната ръка вземете дъмбела, горната част на дясната ви ръката трябва да е успоредна на пода, а предмишницата в началото на упражнението перпендикулярна. В хода на упражнението предмишницата се издава назад докато застане успоредно на пода след това се връща отново в изходна позиция.

Това упражнение за трицепс е трудно, но за сметка на това е много ефективно, за изпълнението му започнете в началото с малки тежести след това увеличете броя повторения и чак след това увеличете килограмите.

Ако спазвате тези няколко прости упражнения за трицепс след известно време ще забележете как ръката ви се стяга и е добре оформена.

Бицепс - упражнения

Бицепсът (двуглавият мишничен мускул) се състои от външна (дълга) и вътрешна (къса) глава. Основната му функция е да сгъва ръката в лакътната става, а второстепенната - да участва в завъртването на китката. Затова всички упражнения за бицепс трябва да съдържат първото от тези движения или комбинация от двете. Така при повдигането на тежестта натоварването ще пада най-много върху бицепса, което е и ключа за неговия растеж. Eто защо упражненията за бицепс представляват сзгъване на ръцете в лакътната става, като целта е другите стави да останат почти неподвижни. Използваните утежнения са и от четирите типа: утежнение на собственото тяло, щанги, гири (дъмбели) и машини. От вида и начина на сгъването зависи коя глава на бицепса ще поеме основното натоварване.

Типове упражнения

  С утежнение на тялото - Към тази група спада само едно упражнение и то е набирането на лост с тесен подхват. По принцип то е упражнение за долната част на гърба, но натоварва отлично и бицепса. Постарайте се да изпълнявате набирането главно с участие на бицепса и бързо ще усетите напредъка. Набирането е добро упражнение за маса и е много добра идея да го включите в тренировката си, ако правите гръб и бицепс в един ден. 

  

  С щанги - Тук попадат две много важни упражнения. Това са сгъването от стоеж и Скотовото сгъване. Сгъването с щанга от стоеж е най-важното упражнение за бицепс. Постарайте се да го включите в тренировката си като първо или като единствено (за начинаещите) упражнение. То е отлично за покачване на масата на бицепса. Скотовото сгъване е подходящо както за покачване на маса, така и за оформяне на долната част на бицепса. И при двете упражнения ширината на хвата определя дали ще натоварите повече външната или вътрешната глава на бицепса.

  С гири (дъмбели) - Тук съществуват доста варианти на изпълнение. Сгъването може да става от лег, полулуг, седеж или стоеж. Освен това то може да бъде и унилатерално (само с едната ръка), билатерално (и с двете ръце) или последователно (то пък бива три вида, но за тях - в страницата с подробната информация). Упражненията с гири позволяват по-пълно движение на ръката (при щангите то се ограничава от лоста). С тях може да се изгради масата на бицепса, но основната им цел е оформянето и изграждането на детайлите. * На машини - Машината, която се използва за натоварване на бицепса, е долният скрипец. Сгъванията на него се изпълняват от стоеж или седеж на Скотова пейка и могат да се правят с прав или крив лост. Тези упражнения осигуряват постоянно натоварване в бицепса, поради което повишават чувствително обема му в съкратено състояние. Могат да се използват както за изграждане на масата, така и за оформяне на мускула.

Тънкости при изпълнението

При упражненията за бицепс рядко се допускат грешки. Но научите ли се да изпълнявате грешно, ще имате доста проблеми с този мускул. Може лесно да изместите натоварването към раменете и дори към гърба, а бицепса ще се натоварва неефективно. Затова вижте съветите за изпълнение по-долу и се постарайте да ги запомните:

1)По време на упражнението дръжте лактите близо един до друг - не ги раздалечавайте. В противен случай ще изместите натоварването към раменете, а бицепсът ще извлече малка полза. Раздалечаването на лактите става главно при прекалено голяма тежест. Ако забележите подобен проблем, най-добре намалете тежестите.

2)Старайте се при сгъването да държите мишницата неподвижна. Много често при голяма тежест се получава изместването й напред в горно положение. А това засяга предимно раменете,и трицепсите се натоварват неефективно. При такъв проблем намалете тежестта и запазете добрата форма на изпълнение, за да получите максимални резултати.

3)Изпълнявайте упражненията бавно и се концентрирайте върху бицепса. Старайте се да го усещате как работи. В сгънато положение на ръката можете да задържите 1-2 сеунди, за да натоварите мускула истински.

4)Не използвайте махове по време на упражненията. Така вие вдигате тежестта "по инерция" и почти не натоварвате бицепсите. Маховете са полезни само в края на тежки серии. Но през останалото време стойте стабилно, а не се огъвайте като пиян.

5)Преди упражненията загрявайте добре. Повечето движения натоварват лактите и травмите при тях се получават много лесно.

Street Fitness

История на Street Fitness.

Всичко започва няколко века преди новата ера в Древна Елада и преминава през Рим. Основата на тренировките със собствено тегло е поставена от гръко-римската гимнастика.
В Европа във вековете след Римската империя присъствието на спорта в живота на хората и в частност на гимнастиката намалява и почти изчезва. Роля за това има християнската църква и стремежът на вярващите към отхвърляне на физическите потребности в полза на духовността.Въпреки философията на средновековното християнство, тренировките с тяло остават част от военната подготовка на европейските народи.
Промяната настъпва за няколко десетилетия на границата между XVIII-XIX век.
Вестители на новото са физкултурните учители Йоан Фридрих Гутс Мут и Фридрих Лудвиг Ян. Те създават и систематизират упражнения за юноши и мъже в програма, която по-късно възражда гимнастиката и полага началото на днешната спортна гимнастика.
В началото на миналия век модерната гимнастика и тежката атлетика се срещат на "Мускулестият плаж" в Калифорния (САЩ), за да се появи класическият културизъм. Новата дисциплина с времето забравя тренировките със собствено тегло, заради ограничените им възможности да предизвикват масивно мускулно нарастване.
Базови упражнения от спортната гимнастика обаче намират място в тренировките по основи на физическата подготовка (ОФП) в света на бойните спортове и изкуства. Стотици школи развиват програми за тренировки със собствено тегло, ориентирани към развиване на базова сила, издръжливост и експлозивност.
Днес, няколко десетилетия след падането на "Желязната завеса", хиляди атлети от посткомунистическите страни емигрират в САЩ. Развитата спортна индустрия там прегръща, допълва и усъвършенства технологиите на източните школи, сред които е и българската.
Развитият пазар на реклама дава възможност на много от новите американци да популяризират тренировките със собствено тегло като модерно течение, преподавано в кварталните фитнес зали.
Годината е 1998, филмът е "Такси". За пръв път се дава лице на фрийрън (паркур) - течението, което изповядва култура на свободно придвижване в условията на улична среда. Последното се постига благодарение на упорити тренировки със собствено тегло в комбинация с акробатика и спортна гимнастика.
Успешното налагане на паркура в уличната среда дава тласък на гимнастиката отвъд океана и в Западна Европа да излезе от клубовете в посока към парковете и училищните игрища. Редно е да отбележим и CrossFit школата, която има значим принос в САЩ.
Сега сме 2010-а година. Днес клиповете в световната мрежа показват съвременното лице на спортната гимнастика, на фона на новата модерна музика на протеста. Истинските новости тук всъщност са мястото на събитието, хората, културата.
Останалото е добре познато в "Източния блок". Упражненията и комбинациите са хибрид между ОФП тренировки със собствено тегло и основи на гимнастиката на успоредка, лост и на земя.

Тренировки днес. Къде, кога и как?
Обичайните места са училищните дворове след края на часовете, парковете и спортните игрища - там, където все още ги има. Тренировките започват с кръгово загряване на ставите. Следва кратка аеробна загрявка, най-често тичане, тичане на място, скачане на въже или бърпита.
Тренировките имат комплексен кръгов характер. Упражненията могат да се изпълняват в комбинации от сложни движения в двигателни вериги с или без преход или серии от по-прости и локално акцентиращи елементи.
Някои от техниките изискват партньор, но това не е проблем, понеже тренировките на открито винаги протичат в компания. Продължителността варира около час-два според нивото на трениращите, времето, нужно за изпълнение и времето, прекарано в приказки.

Лошите страни на Street Fitness

Уличният фитнес изостава спрямо комплексните тренировки в зала с границите си в развитието на ключови мускулни групи като: задни бедрени мускули, глутеуси, квадрицепси, аддуктори и абдуктори на бедрата.
Освен от лостове, успоредка и площадка, цялостните тренировки в стил уличен фитнес се нуждаят от допълване на екипировката. Това включва изброените по-горе ластици, пудовки, а също въже за скачане и най-вече опитен партньор.
Сравнително сложни техники. Това е основен проблем. Да, колкото и да избягваме темата, няма как да не направим паралел между контролирана амплитуда на тренажор и контролирана амплитуда от мускулни комплекси. Отличен пример за илюстрация е сравнението между машините за вертикално придърпване и набиране, пък било то и асистирано с ластици или партньор. Тази трудност се преодолява с треньор или с четене, опити и грешки.
По-висок риск от контузия заради сложността на техниките в някои движения и заради сложността към използваната тежест в други.
Висок адреналин, спортна тръпка и състезателен елемент. Лошото тук е, че еуфорията на трениращата група може да тласне трениращия отвъд разумното, особено когато е изморен и свръхамбициран.
Развитието в обема на мишничната и на гръдната мускулатура остава в сянката на силно развити предмишници, рамене и горен външен дял на гърба. Разбира се, това е условно и важи за хора, отдадени само на уличния фитнес. Ако подобна симетрия в развитието на тялото ви смущава, допълнете уличната си програма с тази в спортния клуб.

Добрите страни на Street Fitness

Учи трениращите на контрол върху мускулни вериги, а също как да генерират и предават сила, как да погасяват сила и прочие неща, които се пропускат в повечето спортни зали.
Протича в социална атмосфера, насочена освен към резултатност, и към контакти с хора, които са външни за конкретния спорт. Публиката е хубаво нещо, понеже така спортът расте и се превръща в култура. Простичко казано, докато се набирате в двора на близкото училище, без да искате, генерирате култура.
По-забавно е през лятото. Факт е, че в България всяко лято фитнес клубовете оредяват, понеже животът протича другаде. Може да звучи субективно, но наистина е по-забавно да се повъртите на лостове в компания на познати и непознати, от целеустременото трениране в полупразна зала.
Развива стабилен, функционален и устойчив торс, раменен пояс и коремен пояс. 

Скелетни мускули

Скелетните мускули се групират около частите на скелета. В човешкия организъм има над 600 скелетни мускула, които са 35-40% от общото тегло на човека. Те са активната част на опорно-двигателната система и благодарение на способността им да се съкращават осигуряват движението на различните части на тялото.Всеки мускул има средна част, която е активно съкращаваща се и се нарича тяло и два края - сухужилия на мускула. Тялото на мускула е изградено от напречнонабраздени мускулни влакна, които са свързани помежду си в снопчета чрез съединителна тъкан. Между снопчетата има рехава съединителна тъкан, през която проникват кръвоносни съдове и нерви. Сухужилията са изградени от плътна съединителна тъкан. Мускулът обикновенно се залавя с едното си сухожилие за една кост, а с другото за друга кост. Фасцията е тънка съединителнотъканна обвивка на мускула. Има фасции, които обвиват група мускули със сходна функция, както и фасции обхващащи всички мускули на дадена част от тялото например: шия, гърди, мишница, бедро и др. 
   Според своята функция мускулите са агонисти, които извършват движения в една посока - сгъват, разгъват, привеждат или отвеждат, антагонисти са тези мускули извършващи противоположни движения и синергисти- те са взаимодопълващи се при извършването на едно общо движение. 
   Според формата си скелетните мускули са дълги (на крайниците), къси (между прешлените), широки (на гърдите, корема и гърба) и кръгови (около очите, устата и ануса). 
   Мускулното тяло може да има отделни глави, всяка от които започва със свое сухожилие. Главите обаче винаги са обединяват и тялото завършва с едно сухожилие. В зависимост от броя на главите мускулите са двуглави, триглави и четириглави.

   Според положението си мускулите формират няколко групи: мускули на главата, на шията, на туловището и на крайниците.

   Мускулите на главата са два вида - мимически и дъвкателни.Мимическите мускули са прикрепени с единия си край за костите на черепа, а другия край е вплетен в дълбокия слой на кожата. При съкращаването си тези мускули изменят израза (мимиката) на лицето. Разположени са предимно около очите, устата и носа и при съкращаването си отварят и затварят очните цепки, движат устните и стесняват и разширяват ноздрите. Дъвкателните мускули са по 4 от всяка страна на лицето. Започват от костите на черепа и се залавят за долната челюст, като осигуряват дъвкателните движения. Дъвкателните мускули,  някои от мимическите мускули и мускулите образуващи пода на устната кухина участват и в членоразделната реч на човека.

   Шията е една от най-подвижните части на тялото. Многобройните мускули на шията движат главата, гръкляна и долната челюст.

   Мускулите на туловището са три групи: на гърба, на гърдите и на корема. Гръбните мускули участват в движението на гръбначния стълб, горния крайник и раменния пояс. Повърхностно на гърба са разположени широки мускули - трапецовиден, който движи раменете назад;широк гръбен мускул, който привежда горния крайник към тялото и върти ръката навътре. От двете страни на гръбначния стълб, в дълбочина от основата на черепа до таза, са разположени мускули, които осигуряват вертикалното положение на тялото.

   Гръдните мускули взмат участие в движението на горния крайник, раменния пояс и в дихателните движения. Повърхностно на гърдите са разположени голям гръден мускул с форма на ветрило, който привежда горния крайник към тялото и върти ръката навътре и преден зъбчат мускул, който издига горния крайник високо. В дълбочина са разположени външни междуребрени мускули, които повдигат ребрата и осъществяват вдишването и вътрешни междуребрени мускули, смъкващи ребрата и осъществяват издишването. С функцията на междуребрените мускули е свързана диафрагмата. Тя е мускулно-сухожилна пластинка между гръдната и коремната кухина. Мускулните и снопчета образуват купол, изпъкнал към гръдната кухина. При съкращения куполът се смъква и обемът на гръдния кош се увеличава, белите дробове се разширяват и се осъществява вдишване. При отпускане куполът заема изходно положение, белите дробове се прибират и се осъществява издишване.

   Коремните мускули са широки и изграждат страничната и предната стена на коремната кухина. Една от функциите на коремната стена е поддържане на нормално положение на органите в коремната кухина. Коремните мускули участват и в движенията на гръбначния стълб, особенно при навеждането му напред или в страни или при завъртането му. При едновременно съкращаване на всички коремни мускули, включително и на диафрагмата, върху коремните органи се оказва натиск което помага за изпразването им. Коремните мускули участват и в дихателните движения. При дълбоко вдишване те се отпускат, а при силно издишване се съкращават.

   Мускулите на горния крайник се делят на мускули на раменния пояс, на мишницата, на предмишницата и на ръката. Те извършват сложни и разнообразни движения, които са характерни само за човека. Най-мощния мускул на раменния пояс е делтовидният, който се намира над раменната става и повдига горния крайник до хоризонтално положение.
 Мускулите на мишницата действат главно в лакътната става и движат предмишницата. Двуглавият мишничен мускул сгъва предмишницата, а триглавият мишничен мускул я разгъва.
 Мускулите на предмишницата осигуряват нейното завъртане навън и навътре, както и сгъването и разгъването на китката и пръстите.
 Мускулите на ръката осъществяват финните движения на пръстите.

   Мускулите на долния крайник се делят на мускули на таза, на бедрото, на подбедрицата и на ходилото.  От мускулите на таза най-силни разгъвачи в тазобедрената става са седалищните мускули.

 Мускулите на бедрото, действат главно в колянната става и движат подбедрицата. Най големият мускул в човешкото тяло е четириглавият мускул на бедрото. Той разгъва подбедрицата. Двуглавият мускул разположен отзад, сгъва подбедрицата.
 Мускулите по вътрешната повърхност на бедрото действат като привеждачи в тазобедрената става. 
 Мускулите на подбедрицата сгъват и разгъват ходилото и пръстите. Триглавият мускул на прасеца се намира отзад на подбедрицата. Неговото сухожилие, наречено ахилесово се залавя за петната кост. Този мускул сгъва ходилото в глезенната става.
 Мускулите на ходилото имат голямо значение за поддържане на ходилните сводове и участват в сгъването и разгъването на пръстите.

Какво е бодибилдинг и кой е баща му

Бодибилдингът е форма на телесна модификация включваща интензивна мускулна хипертрофия; човек, който се занимава с този вид дейност, е наричан бодибилдър. В състезателния бодибилдинг, участниците показват тяхната физика на група от съдии, които им присъждат точки възоснова на техния външен вид. Мускулите се разкриват чрез процес наречен релефна фаза — комбинация от загуба на телесни мазнини; олио и продукти за придаване на тен, които комбинирани с осветлението правят различаването на група от мускули по видима.

Бодибилдингът всъщност не е съществувал до 19 век, когато е бил представен от Юджин Сендоу от Прусия (днешна северна Германия), който е известен като „бащата на съвременния бодибилдинг“. За него се вярва, че е пионер в този спорт, защото е позволявал на публиката да се наслаждава докато наблюдава неговата физика в представления, в които се показват мускули. Въпреки, че публиката е била развълнувана да види добре развита физика, онези мъже просто си показвали техните тела, като част от демонстрация на сила или борба. Сендоу е имал представление на сцена представено и организирано от неговия мениджър Флоренц Зигфелд. Спечелилият Оскар през 1936 година музикален филм „Великият Зигфелд“ разкрива началото на модерния бодибилдинг, когато Сендоу започва да показва своето тяло по карнавалите. Ролята на Сендоу е била изиграна от актьора Нат Педълтън.